

Зора...
...наднича тихо в края на ноща
и плаче
с ледени сълзи.
Изпраща сънищата
неспокойни и последни
на хиляди обречени създания
родени не да живеят
а да умрат...
...но за сега
все още спят
натъпкани в търбуха на ламаринено чудовище
завити с тънко одеяло от луминисцентна светлина
зъзнат
и сънуват че живеят.
А зората плаче
тихо
в края на ноща
защото знае
че тя ще ги събуди
за последно...
...и те ще направят това за което са родени
ще умрат
...и мъртвата си плът
ще подарят
на мен
на теб
на нас
А ние ще ги забравим
скоро
щом клечката за зъби изчовърка и последния досаден спомен заседнал между белите ни зъби.

