Hipavahopava

Нещо музикално-визуално за летните жеги - от космоса, специално за вас.

Честита ви Баба Марта....

....дето бързала, бързала и накрая мартенички вързала!
Изпращаме ви и на вас едни виртуални "hand made" мартеници, чието създаване може частично да проследите на приложените фотографии...иии..иии..ииихаааа!
Да сте живи и здрави, искрено засмени и берекет да ви спохожда цяла година!

Месо за всеки.

Влезте в света на Месоматрицата. Click to Kvick.

Fon Fly on Dante 1Б

Тъй като моят анонимен приятел изрази неподправеното си учудване от публикуваните снимки(горе), смятам да разясня причината за появата им и историята свързана с тях.
През късната пролет на 2007 година, реших да отида в землищата на селата Горни и Долни Лозен, добре познати на повечето от вас, като начална точка за изкачването на Лозенска планина и връх Половраг. Целта ми в конкретния случай не беше самата планина, а сгушените в полите и бъзови храсталаци. Или инак казано това беше началото на мисия "Бъзов Цвят 2007".
За какво ми трябваше бъзов цвят? За пролетен обреден ритуал по време на който върху телата на голи девойки и упоени късоопашати кучета се хвърлят цветовете на цъфтящи растения? Или за специална противоалергична терапия включваща потъпкване на бъзов цвят с боси крака и натъркване на тялото с крем "Здраве"? Съвсем не. Причнината бе съвсем прозаична - направата на бъзов сироп по стара народна рецепта, за чиито точни пропорции ми помогнаха Веселка, Сашка Цветанска, г-н Гугъл и вродената ми кулинарна интуиция.
Мисията "Бъзов Цвят 2007" се увенча с невероятен успех. След известно лутане в покрайнините на Горни Окол аз случайно се натъкнах на една приказна полянка скрита от случайни погледи с буйна растителност. Там открих прекрасни бъзови храсти с едри цветове и невероятен аромат, който не успя да предизвика бурна алергична реакция в тялото ми, поради антихистаминовото хапче, което бях глътнал същата сутрин.
Когато се върнах в къщи (на Данте 1Б), и започнах да мия и сортирам цветовете, се оказа, че заедно с тях в раницата ми са попаднали и най-различни дребни обитатели на бъзовия храст - мравчици, паячета, бръбарчета и т.н., които внимателно пуснах в задния двор на кооперацията (където също имаше бъзов храст). За моя голяма изненада сред цветовете в раницата открих и тази пеперуда, чиито снимки съм публикувал (снимките са правени на балкона на Данте 1Б). Подържах я малко на пръста си докато изсъхне, след което тя излетя в неизвестна посока (предполагам най-близкото цъфтящо растение). Същевременно успях да и направя една кратка фотосесия и в последствие си поиграх да редактирам някои от изображенията. Резултатът ми хареса и от доста време (8-9 месеца) ми се искаше да го споделя с вас. Ето че и това стана - съвсем случайно, просто вчера видях една от въпросните снимки да се появява на екрана на монитора ни (скринсейвър знаеш). На първата снимка леко съм оцветил крилата на пеперудата в оранжево, а на долната съм подсилил контраста и сенките.
Айде, това от мен като за начало на пролетната блог сесия и повече екшън това лято за всеки.
Тук >>>БЪЗ<<< може да видите операция "Бъзов Цвят 2007" в снимки.

Evil Pig In Da'House

Ибреееййй Курортеее!!!!

Така се изврясква уважаващия себе си курортист слизайки запотен от раздрънканата маршрутка в центъра на някой от черноморските ни градчета, натоварен с багажерия и задължителния китайски плажен чадър под мишница. И тази година успяхме да влезем в ролята на морски курортисти и да се включим активно в извършване на курортни дела - наемане на квартира, ядене на банички за закуска, дълги преходи до различни плажове (вкл. плажуване, плуване, гмуркане, цъмбуркане, мазане с кремове, цъкане на карти, укрепване на китайските чадъри в рехавия пясък), дълги следобедни кафета, менти, облаци, джинфисове и тем подобни; вечерно шляене по главната улица и дирене на място за препитание... и после пак.
Уморително занимание е курортното дело.
Не успяхме да се придържаме строго към установените правила на "черноморския летовник" и два от дните прекарахме накацали по разни скали, скрити от плажовата глъч, скачайки и гмуркайки се в зеленикавите води на топлото море.
Ето и малко снимки направени с мобилния телефон на Стефчето.... щрак, щрак!

Кой фотограф, кой калиграф...

Мина известно количество време и замина на някъде, разфасовано от стрелките на часовника и нарязано от листата на календара... парченца секунди, минути, часове... резанчета дни. Отмина и нашата сватба. Но ние скътахме в съзнанията си парченца и резанчета от това време, запазили в себе си вълненията, радостта и усмивките - нашите и вашите. Като горещи неугасващи въгленчета с които ще топлим мислите си в студени за душата дни.
Остана и друго, плод на научния прогрес в който вярвам още от както станах "чавдарче" - стотици дигитални снимки. Започнах представянето им в долната тема, но поради технически и битови причини забавих и промених този си план. Качих всички снимки в Picasa разделени в папки на същия принцип - автор/ден.
Ето това е входа към галерията - ВХОД!
Галерията може да съдържа и следи от други снимки и събития, които ако желаете може да последвате :-/