петък, март 16, 2007

Време за замитане.



Време е.
Щом слънцето вече затопля лицата ни и наднича в очите ни.
Щом птичките вече пеят, накацали по окичените с мартенички клони на разцъфналите плодни дръвчета.
Щом мислите ни надничат в бъдещето, опитвайки се да се освободят от миналото.
Крайно време е значи за пролетно замитане, отмитане и премитане.
Да отворим широко прозорците в съзнанието си и да пуснем мислите си да полетят в синия простор, събирайки слънце и енергия за нещо ново, нещо хубаво. Да пуснем пролетната свежест вътре в зимните ни бърлоги, и да изхвърлим всички остатъци от тежки зимни сънища полепнали по студените стени или криещи се в мрачните, покрити с мухъл ъгли. Да изчегъртаме с четка от лъчи всичко сиво, черно или мрачно, там, вътре в нас. Да изтупаме душата от съмнения, страхове и прашасали копнежи, а после да я оставим на слънчевия простор галена от вятъра да събира светлина и пъстри цветове.
Лятото е пред нас и ни чака.
Усмихнато и обещаващо.
Hey Hou! Let's Go!