петък, март 16, 2007

Време за замитане.



Време е.
Щом слънцето вече затопля лицата ни и наднича в очите ни.
Щом птичките вече пеят, накацали по окичените с мартенички клони на разцъфналите плодни дръвчета.
Щом мислите ни надничат в бъдещето, опитвайки се да се освободят от миналото.
Крайно време е значи за пролетно замитане, отмитане и премитане.
Да отворим широко прозорците в съзнанието си и да пуснем мислите си да полетят в синия простор, събирайки слънце и енергия за нещо ново, нещо хубаво. Да пуснем пролетната свежест вътре в зимните ни бърлоги, и да изхвърлим всички остатъци от тежки зимни сънища полепнали по студените стени или криещи се в мрачните, покрити с мухъл ъгли. Да изчегъртаме с четка от лъчи всичко сиво, черно или мрачно, там, вътре в нас. Да изтупаме душата от съмнения, страхове и прашасали копнежи, а после да я оставим на слънчевия простор галена от вятъра да събира светлина и пъстри цветове.
Лятото е пред нас и ни чака.
Усмихнато и обещаващо.
Hey Hou! Let's Go!

5 коментара:

sas каза...

Батенцеееее, тъкмо се зачудих къде се изгуби ти в блогските дебри :))) А то, тупал си, замитал си, прах си бърсал значи :))) Похвално! А можеш ли да ми пратиш онез снимки от Русе - с моите родители, дето ме снима наскоро - интересно ми е да видя как си ни издокарал на фотографията. И много да се усмихваш, ей! :))))

Анонимен каза...

Abe bate, kakvo slunchice, kakvi ptichki i pchelichki nasred zima be!? <}:-O
E ti malko prolet:
http://peshone.noxis.net/pub/Rilski_Ezera_2007_03_17-18/target44.html

Анонимен каза...

Egati i ligocha. Chak mi se otshtia da idva liatoto.
Proleten kopnej na mlada poetesa izliazat ot ustata na kosmat drut pergish. Se edno Petia Dubarova mi prudna v liceto.

Momchil каза...

кико бре, ти си като батман на тез фотоси...
;)

поне хубаво време сте сварили.

Анонимен каза...

На мен ми харесват пролетните слова, въпреки че психолозите твърдят че този сезон е най-депресарски и изпълнен с психически разтройства и нерви. Нека да оборим тази теза...