петък, декември 01, 2006

Загледани в бъдещето


Загледани в нас.
Надничащи през прозорчето на времето, скрито в обектива на апарата, усмихнати и слънчеви. Някъде през 1997 или 98... в извивките на Искърското дефиле, край гара Елисейна.
Усмихнете им се и вие.
Помахайте им и за поздрав.
И не забравяйте, че всеки път когато поглеждате към обектива на апарата, и вас ви гледат хората от бъдещето. Затова се усмихвайте. Да не ги уплашите нещо.

четвъртък, ноември 30, 2006

Трафик






Знаете за какво става дума.
Камиони, рейсове, автомобили и дебили събрани на едно пространствено ограничено място - Софийските улици, и по ред причини първите прогресивно се увеличават, а вторите са почти константна величина. Ситуацията е куца от всякъде. Главните лекуващи лекари обясняват, че те нямат вина, тя ситуацията си е такава - зачената нейде в ранния социализъм и родена в зората на пазарната икономика.
" - Не можем да и присадим нови крака. - обяснява един от специалистите. - Няма как просто! То да трябваше да ги отрежем - проблем няма, ха-ха-ха! Ама да присадим.... нали разбирате, много голяма е ситуацията и се увеличава всеки ден, та даже и да успеем да и присадим сега нови крака, догодина вече ще са и умалели. Ние просто трябва да подкрепяме тази ситуация, да не я оставяме да падне та да се срути... да се згромоляса, тъй да се каже. Тя куца, куца ама крета, движи се, нали?! Не е някаква трагедия! Я колко хора куцат, с бастуни ходят, патерици и тояжки... и какво?! Справят се с живота! Продължават напред! Така че Софиската ситуация нищо и няма, това че е куца и с двата крака не и пречи да е жизнена и подвижна! Ако трябва и инвалидна количка ще и вземем, но обещавам на Софиянци, че тя ще продължи напред!!!!"
Главния Софийски психолог също е оптимист за ситуацията. Ето какво споделя и той:
" - Ами питам се защо е това черногледство?! Защо всички са се втренчили в лошата страна на ситуацията? И вас да ви гледат все от към задните части и за вас ще викат, че приличате на дупе... да ме прощавате за израза. Но я погледнте ситуацията от към светлата... ъмм.. красивата и страна! Ще видите една хубавица във вихъра на танца, а не грозна старица с две патерици! Е как така, е как така... ами така бе господине! Ето ще ви дам няколко насоки на вас и на съгражданите ни, от към къде да гледате ситуаията. Значи, защо да се втеляваме колко вредни били изгорелите автомобилни газове, какъв смог се бил образувал над София и колко шумно било в центъра, а? То и сланината е вредна, ама я ядете, нали? Как така не ядете сланина? Че кой не яде сланина? Вие да не сте болен нещо... язва, колит? Хъммм... както и да е. Значи вижте сега, всичкия този пушек, гони комарите, шума от автомобилите стресира вредителите по дърветата и стимулира нервната система на човека! Я питайте некой селянин дето е дошъл наскоро от провинцията, спи ли му се, а? Ами не му се спи, да! На село е заспивал с кравите, ама тук е поставен в нова ситуация на стрес! Стреса е полезен!!! Развива рефлексите и мисленето! Една кокошка ако я стреснеш в съня и има 80% вероятност да снесе яйце! Понякога и две наведнъж! Стреса увеличава производителноста и ускорява темповете! Ами така е, да... вие може би защото не ядете сланина и може би не разбирате, ама другите ще разберат. Автомобилите, казвате, били много?! Ами много са да, ама какво му е лошото? Колкото повече, толкова повече, както казва народа, а народа е мъдър! Моля?! Мечо кой? Пух? Не съм го чувал... та както и да е! Кое е по добре, да имате един лев или да имате 100 лева, а? Аха... разбирате ме значи! Друг пример да видам... казвате хората чакали много по спирките, бавно стигали от едно място на друго, нервирали се много шофьорите, а?! Ами това е все лошата стрена на нещата бе господине! Свалете ги тея черни очила, погледнете слънчевата страна! Чакането по спирките сплотява хората, кара ги да комуникират по между си, развива социалния характер на обществото! Иначе какво... ако дойде бързо рейса, няма да разбереш че си го чакал! Какъв е смисъла от спирките тогава, ако не чакаш на тях?! Няма за къде да се бърза, бързането убива! Я вижте костенурките колко дълго живеят, не като зайците... не случайно е израза "Мрат като зайци"! Като пилци? Ами те и пилците са от бързите животни! Няма смисъл да се бърза! Бързата кучка слепи ги ражда, а сляпата бързи... нали ме разбирате на къде клоня?! Едното поражда другото! О, забравих че не ядете сланина, да... както и да е. Ами шофьорите били нервни... ами това е добре! Това е прекрасно! По-добре да си нервен в колата, да натискаш клаксона да крещиш, от колкото да караш привидно спокоен по изнервящо празните улици и като се прибереш да се разкрещиш на жена си. Нервите по пътищата са един вид отдушник редуциращ домашното насилие. Да сте чувал някой нервен шофьор да е набил жена си или детето си? Чувал сте? Е, това са единични случаи. Обикновенно спокойните, усмихнати шофьори вършат зверства извън мепесетата си, това е доказано статистически.
Надявам се с тези примери ви убедих, че ситуацията може да изглежда и красива, стига да знаеш как да я погледнеш. Разбира се вас конкретно ви съветвам да се опитате да ядете сланина. Не може без сланина. Вие за това сте така песимистично настроен и черноглед. Хапнете малко сланина да ви се избистри погледа. Сланината е в основата на живота, в основата на щастието! Статистически е доказано, че прасетата са най-щастливите животни! Така че ние един вид не ядем сланина, ние ядем щастие!"

Така че не обръщайте внимание на трафика, боклука, простотията.
Яжте сланина и бъдете щастливи!

сряда, ноември 29, 2006

"СКОРОСТ"

Една нова проукция на студиото за ниско бюджетни филми "Данте 1Б" разкриваща копнежите на героя за един по динамичен живот и начините за постигането им в условията на социално-битовата реалност.


събота, ноември 25, 2006

С.О. и неговите братя.

Моите братя обичам да млатя да млатя ли млатя, да млатя да млатя да млатя та млатя
докат' първия се не запремята
крака дорде не почне да замята
и с устни морави да заорава у земята
а аз не спирам да ги млатя и да млатя, млатя, млатя
нали все пак са мои братя - обичам ги за тва ги млатя
макар че, повече обичам да ги млатя

...ужасно лош съм
и в банята ще се напляскам сам
но с гръб към огледалото
защото ме е срам.
















Малко блог-активност от моя страна.
Друго имах на ум, но идеите имат срок на годност в дадени случаи. Така че, пускам част от колекцията като късна есенна разпродажба - голямо намаления на цените!!!


п.с.
Подариха ни невидими карти (всъщност частично видими и пластични), така че заповядайте у нас на партия белот

петък, ноември 03, 2006

Norwegian beauties






На красотата подарих аз острието хладно
и то започна да я милва жадно, жадно...

За топлина копнеещото му метално тяло
се врязваше в плътта и като рало
оставяйки след себе си бразди от болка тиха
в която кървавите и сълзи попиха.

И после дълго плака острието хладно
изпило топлината и, но все тъй жадно...

сряда, ноември 01, 2006

Обяд №2 от поредицата "Битова кулинария"







Кренвирш "Тандем" 1бр. - 62ст. ("Тандем - качество без грим!" - лого на фирмата)
Яйца от кокошка 2бр. - 36ст. ("Много хубави натурални яйца" според продавачката)

Общо - 98ст.


В крайната цена не са калкулирани, разхода на електроенергия, амортизация на тефлоновото покритие на тигана, амортизация на котлона на печката, на вилицата и на ножа, на порцелановата чиния, на кофата за боклук (която отворих за да изхвърля черупките на яйцта), разход на вода за измиване на чиниите и ред други незначителни за формирането на крайната цена фактори.

Извън главния акцент останаха допълненията към обяда - лютеница "Първомай", три филийки хляб "Вита" с микс от семена, малко краве сирене, чаша айрян и оскъдните остатъци от вчерашната майонеза (предимно трудно достижими формации в ъгълчетата на пластмасовата кутийка и по вдлъбнатите участъци на оребреното дъно).


Смея да твърдя, че обяда бе на едно високо вкусово ниво, независимо от простотата на продуктите, заемащите иначе долните ниши на битовата кулинария. Умелото съчетаване на продукти от ниския клас, заедно с позитивната нагласа в душата на потребителя и усета за естетика в приготвянето и сервирането на храната, може да превърне обикновения омлет със сирене в "Омлет по Андалузки със сирене и риган", обикновения кренвирш с яйца на очи в "Бирмингам соусидж он егс"!


Следва...

Закуска

понеделник, октомври 16, 2006

Неочаквано добра комбинация.


Днес приключи ударната акция на столичната топлофикация - "Гореща вълна 2006".
Аз бях на върха на вълната и помитах с тръбния си ключ мразовитите чудовища свиращи се в панелените обвивки на блоковете. После докосвах нежно с ръце, сърцата на тези жилищни мастодонти, скрити в основите им сред лабиринтите на мазетата, и те се разтуптяваха, тласкайки гореща енергия по вкопчената в бетона мрежа от ръждиви вени.
Топлината се разливаше по панелното старческо тяло, приютяващо в утробата си десетки битови хралупи.... десетки измръзнли човешки души, които с помоща на топлофикация, усещаха полъха на пролетта в края на есента.
Не ми благодарете, правя го за благото на човечеството и в името на техническия прогрес!

В същия този ден, дойдоха добри вести и от академичния фронт. Приет съм официално в Стопанския факултет и ще бъда захранен с мощна доза икономическо знание, което ще даде отривист тласък в развитието на определен дял от мозъка ми. Кой точно не зная. Това разбира се при условие, че си плащам редовно и навременно таксите за обучение и не нарушавам академичната дисциплина.
Трябва да отбележа, че ще съм в един курс с таз годишния гений на университета, който има масимален приемен бал (което означава, че има само 6-ци, както на приемния изпит, така и на дипломата си от предишното образование) и смятам да се запозная с него.... а после и вас да запозная с него. От няколко години не са имали подобен случай вобще в целия университет. Правете си сметка, макар и без кръчмаря.

ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА
ЕНЕРГЕТИКАТА, ИНФРАСТРУКТУРА И
И КОМУНАЛНИТЕ УСЛУГИ
държавна поръчка неикономисти
ИМЕНА БАЛ ВУЗ-Факултет
1 331
Петър Памуков Александров 12,000 ТУ (Пълния отличник - пича ще учи без пари, плаща със шестици бате!)

платено обучение неикономисти
ИМЕНА БАЛ ВУЗ-Факултет
1 511 Виктор Иванов Гърбев - 11,168 ТУ
2 83 Димитър Савов Овчаров - 10,972 МГУ
3 330 Радмила Георгиева Петрова - 10,940 ТУ
4 509 Мартин Иванов Георгиев - 10,836 ТУ
5 503 Цветелин Христов Минков - 10,516 ТУ
6 416
Александър Петров Орев - 10,136 ГГФ (Другия пичага you know)
7 510 Гергана Стефанова Джагарова-Георгиева - 9,924 ТУ
8 512 Тодор Добрев Цветков - 9,892 МГУ
9 70 Галина Тотева Чалъкова 9,784 СУ-ФФ
10 459 Ралица Николаева Колева 9,668 ФФ
11 67 Орлин Георгиев Каралиев 9,628 СУ-ХФ
12 513 Боян Добрев Цветков 9,428 МГУ
13 397 Боряна Стоянова Петрова 9,412 СУ-ХФ
14 507 Таско Съйков Съйков 9,032
15 306 Ангел Иванов Цонев 8,600

Та така се получи в днешния ден (макар, че докато го напиша то станала утре) 2в1 неочаквано добра комбинация.

сряда, октомври 04, 2006

Изпити по никое време.





Днес бях на приемен изпит по Икономика за неспециалисти. кандидатствам за магитратура по специалноста "Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги" към Стопанския факултет на Софийския университет.
Дадох 35 лева за което.
+ 2.50 за формуляри.
+ 1лев за вафла Мура Супер или Гигант и минерална вода. които не изядох и не изпих.
Имаше и други хора, които бяха дали толкоз пари и седяха в залата заедно с мен. Или аз заедно с тях, както ви е по-удобно.
Преди да вляза за изпита установих, че всички си носят едни такива жълти картончета и осъзнах, че и аз трябва да нося такова, ама бях забравил се фрескам в главата. Преживях 15-на секунди на преебаност и глупаво чудене какво ще правя сега (дали да взема такси и да се върна - невъзможно в срок), но се оказа, че случайно съм взел картончето, взимайки старата си студентска книжка поради няква неясна приумица.
Падна се темата "Критиките на Европейската комисия и отсраняването им преди влизането ни в Европейския съюз". Ела ме ритни.
Бях чел няква статия в интернет преди да отида на изпит озаглавена "Конкурентноспособност на Българската икономика през 2006" и общо взето предъвквах и раздувах прочетеното там, вмествайки го в рамките на въпроса.
Младежа до мен изглеждаше доста разстроен от темата и седеше и гледаше унило без да мърда.
Аз успях се надраскам с мастило по челото, и си омацах яко ръцете.
После беше изпита по езикова грамотност. беше превод от Български на английски и обратното. Озори ме с изречения от рода на "Пътните карти на българия охбхващат периода преди присъединяването и изпълняват критериите на старните членки" и думички като... не мога ги напиша даже ;)
Минаха два часа и ме свариха почти привършил, с химикалка в/у думичката "if". Квестора ми прибра листата и малко по-дълго от останалите гледа ту лицето ми ту личната ми карта.
Стефчето ме чакаше пред залата с бутилка мастика и кутия шоколадови бонбони.
После ме заведе в една празна аудитория и ме изпита.
С камшика си.
Господарката...
Всъщност отидохме на кръчма, пихме Поморийска гроздова, мезейки с Овчарска салата и паниран боб.
После имаше кофа в къщи, по рецепта на Бъксанович.


Напред науката е слънце, което във душите грей....

п.с.
В петък е третата част на изпита - устно събеседване. Мисля да науча едно стихотворение на Вапцаров и да се представя в най-добра светлина.

"Да бе учило не би работило"
"Който учи ще сполучи"
български поговорки

петък, септември 22, 2006

Новини от Чикаго via Холандия

Нашия пратеник в Холандия г-син Кавалджиевъ донася за наше сведение, че сред Българските среди в страната на лалетата се носи мълвата за едно предстоящо събитие в задокеанската страна на чудесата - САЩ. Събитието ще е нещо от рода на вечерен банкет с орекестър и певица. В конкретния случай, ресторанта няма да е някоя квартална кръчма, а ще е бална зала в Чикаго, и певицата няма да е "некоя си", а баш "Краля на поп-фолка - АЗИС". Прясно омъжената щастлива булка ще пее пред българското емигрантско общество в Чикаго, което ще има щастието докато вечеря, да се наслади и на проникновенните музикални излияния на една крехка душа, обрамчена в тегобата на тлъсто ромско тяло.
Тежка е съдбата на емигранта... ценностната му система мутира и душата копнее за нещо българско, пък било то и циганин от покрайнините, женен за хамалин от Илиянци.
п.с.
В Холандия кафенетата работят.

вторник, септември 19, 2006

ДЕН НА ВСЕНАРОДНОТО ВЕСЕЛИЕ!





Днес на тайно събрание между управителите на Института за несериозни изследвания, Министерството на битовите забави и тайните сватби, Комитета по махмурлука, Поетическо дружество "Перко Перков" и танцов ансамбъл "Минзухар", се реши следното:
"Поради това, че вчера и днес (18 и 19 септември), две необикновенни момичета с реещи се в стратосферата съзнания и чаровни усмивки надничащи в очите на хората, имаха, имат и ще имат рожденни дни (а освен това и доста други странно ударени в акъла с астрална лопата хора имаха и ще имат таива) - да се обяви месец септември за месец на всеобщото веселие! Празнуването му трябва да се отбелязва целодневно или ежедневно, най-малко с частично отместване на главата от тялото или с кратки но буйни танци в битовите зони на сградите. Приемат се и всякакви алтернативни начини на празнуването му, при спазване на хуманност, целокупие (или съвкупие), бликаща радост, опияняваща омая и тем подобни методи на забавление. Но-най важното е в 22:00 на 18 и 19, всеки да заеме поза Лотос (или друга подходяща поза, зависи с кой е и къде е) и да повтори 69 пъти някаква произволно избрана фраза за възхвала, завършваща задължително с "Оооо Александрина Вълчеваа... Оооо Евелина Господиновааа... Оооо.. Ооооо.. Ооооооо!!!" .

Всички които ви обичаме (и аз конкретно :), ви честитим рожденните дни и ви пожелаваме съзнанията ви никога да не се срастват с телата ви и усмивките ви никога да не залязват.

p.s.

Let's the sunshinee... let's the sunshine innnnn!!!

петък, септември 15, 2006

Честит първи учебен ден на мушмуроците!




Да ви призная, лично познавам едно такова мушмуроче, дето днес с неприкрито вълнение и радост ще се гмурне в дълбоката река
на знанието. Родителите му, също ги очаква едно ново вълнение - хем ще го изпратят на училище и ще са малко притеснени, че нямат пряк контакт с отрочето си в тези часове от деня, хем ще си припомнят първите си учебни дни, което неминуемо ще отвори прашасали вратички в дълбините на съзнанието им, а какво има там само те си знаят :)
И за да не ви държа в неведение, ще ви кажа че мушморочето се казва Кристин, а това са неговите добри татко и мама :0
Успех Криска, знам че ще плуваш с лекота в р
еката на знанието и ще се сприятелиш с шарените рибки, а другите - зъбати и недружелюбни ще ти имат уважението, за да не им нариташ дебелите опашки. Йо!

А как протича началото на първия учебен ден, ще сподели с нас, член-кореспондента на вестник "Топли Вести" з.р.т С.О. :
"Тък като ставам рано, успях да видя приготовлен
ията в някои части от столицата. Още в ранни зори се издигаха транспаранти, градяха се трибуни и се настройваха озвучителните тела в дворовете на училищата, градинките край тях и на някои определени обществени места. Наблюдава се и засилено полицейско присъствие край гореописаните места, както и паралелното провеждане на кампанията "Да пристигнем живи у дома", която агитира за толерантност по пътищата, спазване на пътния правилник и против шофирането в нетрезво състояние. Да я подкрепим и ние! Мятайте пресни яйца по МПС-тата каращи с превишена скорост, поливайте нетрезвите шофери с антифриз и ги овалвайте в перушина, пукайте гумите на паркиралите в/у детските площадки и запушвайте с дъвки ауспусите на неизправните дизелови автомобили, които бълват чернилка в иначе чистия Софийски въздух!!! Rage Against The Machine!"
"Преките ми впечатления от суматохата в училищата е следната - навсякъде беше пълно с ученици с цветя забързани към училищата си и натъкмени с най-новите си и модерни дрешки. В 07:45 пред Френската гимназия вече имаше малка тълпа тинейджъри, видимо щастливи и бърборещи. В 67-мо СОУ в столицата имаше много мушмуроци с родителите си, явно доста нови паралелки ще има тази година. Всички се бяха наредили в
полукръг около импровизирана трибуна от която се лееше детска музика, и чакаха нещо. Това нещо се оказа попа. Тък като навсякъде откриванията започвали в 09:00ч, попа попаднал в задръствания, а без него не могат да започнат церемонията. На края свещенното лице пристигна и почнаха речите, а после върволицата дечица пое към вратите на училището, където имаше погачи за добре дошли. На мен от погачата не ми дадоха."

П.С.
Искам да поздравя бащите на всички български първолачета (даже и тези, които вчера бяха на концерта на Цеца Величкович) със следното парче:

Което може да свалите от тук :)

неделя, септември 10, 2006

Mr. Green Frog


Хамерика засмука още двама български младежи, а политическия елит на Булгаристан им даваше по едно здраво рамо из от заде, махайки за довиждане с ръчно тъканото от правителствените труженички европейско знаме. Или нещо подобно... но резултата е липсата на Мартин и съратничката му в съпружеския живот Мира от територията на китната ни страна. Таз сутрин в 04:00 те със смесени чувства полетяха към задокеанското икономическо чудо - Хамерика.
По-този именно случай реших да излея чувствата си под формата на иностранен поетичен словоред, макар и не особено първокласен, даже бих казал леко треторазряден... нещо като пътническия влак за с.Подкова.

"Mr. Green Frog"

Yestarday Mrs. Olddrog
bought a stupid lame dog
and today she has gone for a walk
and probably with some friends of her to talk
She has taken her lame dog too
but forgot to tied up a kangaroo
and the jumping crazy king
goes to free and broke the ring
... of slavery, you know.
But the story must go on
so i bring you another part
that can do an Elephant to fart
Stupid lame dog was called Bush
and it doesn't like to rush
but in those day it was an extraordinary reason
that push our Bushy to go to prison
rushing all around the park
like in there was a evil shark
but it was a Mr. Green Frog
that hated any creatures called dog
and he injured the Bushy in it's zone of fragile sushi (some kind of dogs very own place b/n the legs, you know)
Then our stupid lame dog
felt an mighty nature shock
that shaked doggy's body
as it was a something else you know, so the Bush starts to bite everyone in its bite area, and for godsake there was Arnold The Black Negro. Bushy made a mistake, and bited (? yo) his legs too, and Black negro smashed bushy... bla bla bla.
The lesson of that storry is ...
...never bite any black german negro, stupido!
Better play a green lottery baby!

п.с.
Както и да е. Дано са щастливи, където и да са. Като за начало това място ще е в близост до Ниагарския водопад, така че винаги ще могат да избягат в Канада you know :)



четвъртък, септември 07, 2006

От Витоша по-високо нема!






Добре дошли в научно-битовия ми блог.





За протокола трябва да отбележа, че
това е пост номер 1.
Отбелязах.

Вчера, в деня на съединението, но не поради тази именно причина, се изкачих на най-високата планина в шопския свят и по-конкретно на баш върха и "Черни Връх". Тук ще вметна (тъй като после ще забравя), че Черни Връх има и в Родопите и в Стара планина (един умен плевенчанин ми напомни този факт), но това само подчертава уникалноста му и желанието на останалите чукари да бъдат на висота като него. Много хора смятат, че Витоша е била вулкан в миналото и, че може да изригне в някой светъл ден или тъмна нощ. И аз смятах така в ученическите си години и тайно се радвах, че живея чак в жк.Надежда-4 (бивш кв. Момкова махала), та лавата докато стигне до нас ще е вече бавна и изстинала, омаломощена от помитането на Бояна, Борово, Емил марков, Иван вазов, Центъра, Банишора, Централна Гара, Надежда 1, 2, 3... Поради ред причини, вече не смятам, че Витоша е била вулкан, но за останалите... имайте си едно на ум като купувате имоти в южните квартали. Трябва да спомена и онези огромни струпвания на голям камънак (каменни реки) неправилно наричани - "Морените", които бихте казали вие, са застинали лавови потоци от миналото!? Не го казвайте обаче на уважаващ себе си вулканолог. Те не бива да разбират, нали? Другата теория за морените е, че са тайни свърталища на босоногите витошки джуджета, които обичат да се събират под облите камъни, да правят оргии и да ядат вафли с фъстъци до посиране. Е, сега се сещате защо любимите ви вафли се казват така. За Мура също знаете, нали? И третата най-малко разпространена теория, може да я чуете в научните среди, поради което тя се смята за най-правдоподобна, но и най-безинтересна за масовия читател. Тя твърди, че те са се получили в резултат на изветряне на монцонитите и сиенитите (видове метаморфни скали характерни за Витоша), но кой ли им вярва? Със сигурност не и Георги Белев, който е хардфен на теорията за Витошки вулкан, което прозира от прочита на стиховете му.

Малко и за самото изкачване - стръмно е.
Леко ми се спи и не бих продължил този пост 1 в това състояние. Всъщност тежко ми се спи, лекото беше преди час и половина. Сега вече сънчо ми се е качил на главата, седнал е с дебелото си дупенце и не прави нищо друго освен да тежи и натежава все повече, изкривявайки ми шията и замъглявайки очите ми с краищата на петичките си.
Ще спомена, че не бях сам в изкачването и не бях никак даже и инициатор на това събитие, замислено и организирано от Владимир Бъксанов и Момчил Карабулев
със съдействието на Ети и Сис (брех!). Аз просто се присъединих урбулешката към тях, някъде към 13ч. обедно време (без да съм обядвал) и заедно поехме към Върха по стръмните друмища, срещайки старики-разбойники, млади нагъбени контета, атлети по душа (облечени с бански връз телесата си, пдоволно крачещи под жаркото слънце, разпръсвайки чаромат на околовръст), стълбове с номерация, кучета (тук да вметна, че смелата и всеотдайна кучка дакелица Йова, също бе с нас и покори върха без да и трепне ухото), хижари, гейове, туристи и т.н.
Брехххх...
Сънчо ми издъни черепа и се изльоска връз клетия ми мозък.
До нови срещи.

п.с.
Снимки от изкачвнето може да видите тук :)