Загледани в нас.
Надничащи през прозорчето на времето, скрито в обектива на апарата, усмихнати и слънчеви. Някъде през 1997 или 98... в извивките на Искърското дефиле, край гара Елисейна.
Усмихнете им се и вие.
Помахайте им и за поздрав.
И не забравяйте, че всеки път когато поглеждате към обектива на апарата, и вас ви гледат хората от бъдещето. Затова се усмихвайте. Да не ги уплашите нещо.
3 коментара:
abe poet edin put!
:))) Поет си и поет шси останеш. Немогат те пречупи мрачните, мухлясали абонатни станции, шегите на Мечо и Лисан, а още по малко математическите формулировки на модерни икономически теории. Само географията леко те нарани като те приласти и те изостави и неможа да намериш общ език с нея, ама това е щото тя е дърта беззъба парясница дето лесно се дава за малко пари без да влага никакви чувства. Но и тя не успя да вкорави сърцетоти и да угаси пламака на любовта към надморските височини и душевните шрини. Че още те блазни да крачиш напреко на хоризонталите от малките към големите числа.
Еххх... що се не беше родил двайсетина години по-рано бачо! С тоз прям и откровен, но по своему литеартурен словоред, щеше да си сред най-добрите трубадури на социализма :)
Ама и сега те бива за анализ на човешката личност, от ъгъл не присъщ на други.
Публикуване на коментар