Загледах се случайно в снимки от първата година с Камъчко и реших, че сега е момента да споделя някои от тях.

Ухилен като тиква пред театър "Иван Вазов"

                                          

С Чилко на Лакатник

В парка "Гео Милев"

                                                            

С мен в Гео Милев

Със Стефчето в Бяла

Сега вече е пораснал, тича, открива света за себе си... и го преоткрива за нас.

Днес...
...тази вечер, застанал на панелния балкон, в хладната прегръдка на бледата градска вечер, загледан в тъмния силует на Витоша (който в единия си край е леко раздран от неоновата светлина на нощната ски писта), стигнах мислено до тук.
До моя Блог.
До вашия Блог за моите мисли.
Мислите ми, които често се реят извън сегашното или пък бродят по ръба вчерашното, но напоследък рядко оставят диря във виртуалното пространство.
Е, добър вечер... пуснах ги малко да се поразтъпчат наоколо. Пуснаха се по пързалката, завършваща на върховете на пръстите ми и започнаха да тропат по клавиатурата.
Троп-троп- вундебааа!
Време е да си допия вечерното кафе и да ви оставя насаме с малко видео материал от близкото минало,,,

Видеото (сурово, нередактирано) е откъс от битовото ни ежедневие през 2006-та година, заснето с цел да зарадва Кавала (нашия другар пребиваващ от доста години в странство) приобщавайки го към една съвсем обикновена домашна вечер. Споделете я и вие.

Kitchen Karate

Годината е 2006-та. Мястото е кухнята на "Данте 1Б", послужила за импровизирано студио на десетки домашни видеа, подобни на това. Голяма забава падаше.
Същата година бе създаден и този блог.
Същата година подадох и документите за придобиване на българско гражданство. В момента все още съм в очакване молбата ми с входящ номер 10857 да бъде разгледана от служителите в дирекция "Българско Гражданство".
Да и хвърлят едно око.
Хоп. Яяяяя.... какво си имаме тук?! Саша? Ама он не македонец.... оооо нет, не можем да забързаме процедурата, дорогой.
И чакаме. Чакалнята на гарата. Влакът Москва-София закъснява.
Ама това не е важно. Важното е да има Китчън Карате!

Рила Спорт

Кратката ни разходка до гр.Бяла ни срещна със спортната мода от 80-те години. Шарените бермуди са от началото на 90-те.


Друг спортен аксесоар от соца - колело "Балкан" с контра.

Hipavahopava

Нещо музикално-визуално за летните жеги - от космоса, специално за вас.

Честита ви Баба Марта....

....дето бързала, бързала и накрая мартенички вързала!
Изпращаме ви и на вас едни виртуални "hand made" мартеници, чието създаване може частично да проследите на приложените фотографии...иии..иии..ииихаааа!
Да сте живи и здрави, искрено засмени и берекет да ви спохожда цяла година!

Месо за всеки.

Влезте в света на Месоматрицата. Click to Kvick.

Fon Fly on Dante 1Б

Тъй като моят анонимен приятел изрази неподправеното си учудване от публикуваните снимки(горе), смятам да разясня причината за появата им и историята свързана с тях.
През късната пролет на 2007 година, реших да отида в землищата на селата Горни и Долни Лозен, добре познати на повечето от вас, като начална точка за изкачването на Лозенска планина и връх Половраг. Целта ми в конкретния случай не беше самата планина, а сгушените в полите и бъзови храсталаци. Или инак казано това беше началото на мисия "Бъзов Цвят 2007".
За какво ми трябваше бъзов цвят? За пролетен обреден ритуал по време на който върху телата на голи девойки и упоени късоопашати кучета се хвърлят цветовете на цъфтящи растения? Или за специална противоалергична терапия включваща потъпкване на бъзов цвят с боси крака и натъркване на тялото с крем "Здраве"? Съвсем не. Причнината бе съвсем прозаична - направата на бъзов сироп по стара народна рецепта, за чиито точни пропорции ми помогнаха Веселка, Сашка Цветанска, г-н Гугъл и вродената ми кулинарна интуиция.
Мисията "Бъзов Цвят 2007" се увенча с невероятен успех. След известно лутане в покрайнините на Горни Окол аз случайно се натъкнах на една приказна полянка скрита от случайни погледи с буйна растителност. Там открих прекрасни бъзови храсти с едри цветове и невероятен аромат, който не успя да предизвика бурна алергична реакция в тялото ми, поради антихистаминовото хапче, което бях глътнал същата сутрин.
Когато се върнах в къщи (на Данте 1Б), и започнах да мия и сортирам цветовете, се оказа, че заедно с тях в раницата ми са попаднали и най-различни дребни обитатели на бъзовия храст - мравчици, паячета, бръбарчета и т.н., които внимателно пуснах в задния двор на кооперацията (където също имаше бъзов храст). За моя голяма изненада сред цветовете в раницата открих и тази пеперуда, чиито снимки съм публикувал (снимките са правени на балкона на Данте 1Б). Подържах я малко на пръста си докато изсъхне, след което тя излетя в неизвестна посока (предполагам най-близкото цъфтящо растение). Същевременно успях да и направя една кратка фотосесия и в последствие си поиграх да редактирам някои от изображенията. Резултатът ми хареса и от доста време (8-9 месеца) ми се искаше да го споделя с вас. Ето че и това стана - съвсем случайно, просто вчера видях една от въпросните снимки да се появява на екрана на монитора ни (скринсейвър знаеш). На първата снимка леко съм оцветил крилата на пеперудата в оранжево, а на долната съм подсилил контраста и сенките.
Айде, това от мен като за начало на пролетната блог сесия и повече екшън това лято за всеки.
Тук >>>БЪЗ<<< може да видите операция "Бъзов Цвят 2007" в снимки.

Evil Pig In Da'House

Ибреееййй Курортеее!!!!

Така се изврясква уважаващия себе си курортист слизайки запотен от раздрънканата маршрутка в центъра на някой от черноморските ни градчета, натоварен с багажерия и задължителния китайски плажен чадър под мишница. И тази година успяхме да влезем в ролята на морски курортисти и да се включим активно в извършване на курортни дела - наемане на квартира, ядене на банички за закуска, дълги преходи до различни плажове (вкл. плажуване, плуване, гмуркане, цъмбуркане, мазане с кремове, цъкане на карти, укрепване на китайските чадъри в рехавия пясък), дълги следобедни кафета, менти, облаци, джинфисове и тем подобни; вечерно шляене по главната улица и дирене на място за препитание... и после пак.
Уморително занимание е курортното дело.
Не успяхме да се придържаме строго към установените правила на "черноморския летовник" и два от дните прекарахме накацали по разни скали, скрити от плажовата глъч, скачайки и гмуркайки се в зеленикавите води на топлото море.
Ето и малко снимки направени с мобилния телефон на Стефчето.... щрак, щрак!

Кой фотограф, кой калиграф...

Мина известно количество време и замина на някъде, разфасовано от стрелките на часовника и нарязано от листата на календара... парченца секунди, минути, часове... резанчета дни. Отмина и нашата сватба. Но ние скътахме в съзнанията си парченца и резанчета от това време, запазили в себе си вълненията, радостта и усмивките - нашите и вашите. Като горещи неугасващи въгленчета с които ще топлим мислите си в студени за душата дни.
Остана и друго, плод на научния прогрес в който вярвам още от както станах "чавдарче" - стотици дигитални снимки. Започнах представянето им в долната тема, но поради технически и битови причини забавих и промених този си план. Качих всички снимки в Picasa разделени в папки на същия принцип - автор/ден.
Ето това е входа към галерията - ВХОД!
Галерията може да съдържа и следи от други снимки и събития, които ако желаете може да последвате :-/

ПУЦАЙ КУМЕ!!!

Започва сватбения фото-сериал... както бях обещал :)
Поради голямото количество снимков материал от различни източници, се наложи да извърша щателно сортиране и редактиране (поне да първите 150 снимки:). Реших да сортирам снимките базирайки се на следните два обединени критерия - автор на снимките и поредност на сватбените събития.
Започвам сериала с първи епизод, спонсориран от BASF и режисиран от Йордан К. или по на кратко - Дани.
Благодаря на всички волни и неволни фотографи за оказаната фотопомощ по запечатване на ценните кадри от изминалите събития. Да илядите!
Благодаря и на актьорския състав :)

Сватба Ден Първи "Codename Dani"

Събитията от първия ден на сватбта (подписване в гражданското и снимки в парка "Заимов"), така както са видяни през визьора на страховития фотоапарат на Дани - наш другар с чаровна усмивка и загадъчни мисли :) Вижте и вие събитията през неговите очи, потопете се в снимките направени от него :)





А това е линк към тази папка със снимки, където може да видите снимките в по-голям размер, да ги сваляте и да пишете коментари.
Click it:)
Enjoj!

Нова пътечка в стария град...

...и двама влюбени по нея вървят.

Ами взехме се :)
Не болеше.
Даже беше хубаво.
Абе направо яко си беше!
Благодарение на всички вас, които бяхте заедно с нас във вихъра на сватбените събития... и на всички останали изпълнени с добри мисли за нас, които нямаха възможност да дойдат или бяхме забравили да поканим в предсватбената суматоха.
Благодарско на всички и да ви се връща!

п.с.
всички снимки маалко по-късно...

Сватба! Със Стефчето ше са взимаме!

Както на повечето ви е известно на 17.08.2007 ще се вречем един в друг с помоща на държавата и нейната социално-обществена клетва за вярност и обич, в един от обществените и ритуални храмове.
И тъй като вече ми е време за сън, набързо ще спомена подробностите, отнсоно случката, щот бях обещал.
Подписване - 17.08 от 15:40ч- ритуална зала Триадица на бул. Витоша. Вход свободен.
Сватбено парти - 18.08 от 20:00ч - Клуб на Архитектите на ул.Кракра. Вход с покани.
Ако сме ви забравили - обадете ни се. Сериозно.
Йо!

Аз и батко

На път за морето с мама и тате.
Бате пак е до прозореца.

Пропадане

Вчера със Стефчето гледахме серия от сериала "Heroes". Беше със заглавие "Пропадане". . Ако аз трябва да правя превода, "Fall down" е това, което ме сполетя днес. Смаза ме и замина на някъде да мачка, да опустушава и да изтръгва живота, здравия разум и слънчевата светлина от хората.
Кой е виновен?
Аз.
Искам с лекота да кажа - съдбата е виновна.
Тя е.
По лесно е, някак си.
Но зная, че не е така.
It's not fair пее Nelly Furtado ама кой ли го ебе?
Не е честно, че деца умират от глад, а аз си изхвърлям остатъците от храната в боклука.
Не е честно, че суша погубва посевите в Африка, а аз си мия зъбите с 10 литра вода.
Не е честно, че....
Всеки може да продължи да изрежда списъка с не честни неща...
...ама кого го ебе за това?
Не честно за теб.
Не е честно за мен.
Но за други е ОК.
И какво правиме?
Продължаваме напред, или спираме, или завиваме или...
...всеки решава сам.
Аз съм избрал да съм на страната на добрите.
Кои са добрите?
Дали това е правилната страна?
Дали наистина съм добър?
Това, което правя добро ли е?
Кое е добро и кое лошо?
Това ли е, което ми казаха мама и татко, учителката по литература, приятелите...
Днес ми откраднаха колелото.
Онова, слънчевото, което цепеше мрака и сияеше озарено от слънцата в очите ми.
Това добро ли е или лошо?
Дали е лошо, защото затъмни слънцата в очите ми?
Дали е добро, защото с парите от продажбата му, някой ще се почуства добре?
А?
Стига путьовщини, както би казал "Човека със шпека".

Днес, около 17:50 - 18:00 на ул.Пиротска, пред златарския магазин, където влязох за да поръчам сватбените халки за мен и Стефчето (най-яката девойка в околовръст и отвъд) ми откраднаха колелото в рамките на една минута.

Кое е добро ли?

Да му счупя кирливите крадливи ръце на копеленцето, което ми задигна колелото...

Ама не е глупак тоя дето яде баницата.... знаете я поговорката.

Peace, love и яка тояга!

Швабски Hard Core в Swingin hall

Тази вечер със Страхо наказахме тъпанчетата си с доза швабски core в мазето на Биологическия факултет. Както е видно от плаката, дойче агресорите бяха Manifestation и Bleed Into One,, а бг групите съответно Fight to win, които ме изненадаха с нежна на външен вид вокалистка, и Резервен План чието изпълнение пропуснахме.
И както пее Dizzee Rascal - Gi'me some old skool! Давам ви го с едно парче на Sick of it all

Братя по акъл...

KFC

Зора...
...наднича тихо в края на ноща
и плаче
с ледени сълзи.
Изпраща сънищата
неспокойни и последни
на хиляди обречени създания
родени не да живеят
а да умрат...
...но за сега
все още спят
натъпкани в търбуха на ламаринено чудовище
завити с тънко одеяло от луминисцентна светлина
зъзнат
и сънуват че живеят.
А зората плаче
тихо
в края на ноща
защото знае
че тя ще ги събуди
за последно...
...и те ще направят това за което са родени
ще умрат
...и мъртвата си плът
ще подарят
на мен
на теб
на нас
А ние ще ги забравим
скоро
щом клечката за зъби изчовърка и последния досаден спомен заседнал между белите ни зъби.




music for vision

Велик Ден /eg' in da hed/

Gonna break this?



Най-хубавото в този празник е:
а) козунака и топлото мляко
б) боядисването на яйца
в) Обикалянето на църква с кварталния "елит"
г) чукането с яйца
д) трите почивни дни
в) друго



Обичате да ядете козунак защото:
а) ви дава сила
б) вкусен е
в) извайва чудни форми по тялото ви
г) доближава ви до духовната ви същност
д) не обичате, но се насилвате заради другите



Смятате че яденето на агнешко, след великите пости:
а) сближава хората
б) усилва имунната система
в) спасява организма от хранителен колапс
г) дразни вегитарианците
д) не е свързано с някое конкретно агне и за това е едно абстрактно понятие