На красотата подарих аз острието хладно
и то започна да я милва жадно, жадно...
За топлина копнеещото му метално тяло
се врязваше в плътта и като рало
оставяйки след себе си бразди от болка тиха
в която кървавите и сълзи попиха.
И после дълго плака острието хладно
изпило топлината и, но все тъй жадно...
7 коментара:
i'm speechless!!
мисля че сериозно трябва да се захванеш с това и да спретнеш една изложба с дигитални cut&paste творби... гениално е
ТИ СИ ЛУД, БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
ААААААААААААААААААА!
БАХТИ!
ИЗРУТ!
...така като гледам май си се затъжил за "изрязани истории" :)
Приятелче, присъединявам се към Чилко! и аз съм без думи! Винаги съм знаела, че си гениален! Стиховете твои ли са? забравих аз за писането.... мамамустара... и то ме забрави... :((((
мега яко!
...илюстрирана поезия (допълнение към предното ;)
o ne, tui e po-izvrateno i ot moite neshta! :) super!
Благодарско за отзивите, ама после ги изядохме тез неща.
Гузно ми беше в някаква степен. Даже първо изчаках да мине определено време след вечерята и чак тогава показах на Стефчето как е изглеждала храната и преди /ф/урната.
Pederast si ti, Alendreshko.
Takiva kato теб samo казармата gi opravq, kazarmata i затвора.
Ot kolega - pisatel, no ohste advokat.
Публикуване на коментар