Аз и батко

На път за морето с мама и тате.
Бате пак е до прозореца.

Пропадане

Вчера със Стефчето гледахме серия от сериала "Heroes". Беше със заглавие "Пропадане". . Ако аз трябва да правя превода, "Fall down" е това, което ме сполетя днес. Смаза ме и замина на някъде да мачка, да опустушава и да изтръгва живота, здравия разум и слънчевата светлина от хората.
Кой е виновен?
Аз.
Искам с лекота да кажа - съдбата е виновна.
Тя е.
По лесно е, някак си.
Но зная, че не е така.
It's not fair пее Nelly Furtado ама кой ли го ебе?
Не е честно, че деца умират от глад, а аз си изхвърлям остатъците от храната в боклука.
Не е честно, че суша погубва посевите в Африка, а аз си мия зъбите с 10 литра вода.
Не е честно, че....
Всеки може да продължи да изрежда списъка с не честни неща...
...ама кого го ебе за това?
Не честно за теб.
Не е честно за мен.
Но за други е ОК.
И какво правиме?
Продължаваме напред, или спираме, или завиваме или...
...всеки решава сам.
Аз съм избрал да съм на страната на добрите.
Кои са добрите?
Дали това е правилната страна?
Дали наистина съм добър?
Това, което правя добро ли е?
Кое е добро и кое лошо?
Това ли е, което ми казаха мама и татко, учителката по литература, приятелите...
Днес ми откраднаха колелото.
Онова, слънчевото, което цепеше мрака и сияеше озарено от слънцата в очите ми.
Това добро ли е или лошо?
Дали е лошо, защото затъмни слънцата в очите ми?
Дали е добро, защото с парите от продажбата му, някой ще се почуства добре?
А?
Стига путьовщини, както би казал "Човека със шпека".

Днес, около 17:50 - 18:00 на ул.Пиротска, пред златарския магазин, където влязох за да поръчам сватбените халки за мен и Стефчето (най-яката девойка в околовръст и отвъд) ми откраднаха колелото в рамките на една минута.

Кое е добро ли?

Да му счупя кирливите крадливи ръце на копеленцето, което ми задигна колелото...

Ама не е глупак тоя дето яде баницата.... знаете я поговорката.

Peace, love и яка тояга!

Швабски Hard Core в Swingin hall

Тази вечер със Страхо наказахме тъпанчетата си с доза швабски core в мазето на Биологическия факултет. Както е видно от плаката, дойче агресорите бяха Manifestation и Bleed Into One,, а бг групите съответно Fight to win, които ме изненадаха с нежна на външен вид вокалистка, и Резервен План чието изпълнение пропуснахме.
И както пее Dizzee Rascal - Gi'me some old skool! Давам ви го с едно парче на Sick of it all

Братя по акъл...

KFC

Зора...
...наднича тихо в края на ноща
и плаче
с ледени сълзи.
Изпраща сънищата
неспокойни и последни
на хиляди обречени създания
родени не да живеят
а да умрат...
...но за сега
все още спят
натъпкани в търбуха на ламаринено чудовище
завити с тънко одеяло от луминисцентна светлина
зъзнат
и сънуват че живеят.
А зората плаче
тихо
в края на ноща
защото знае
че тя ще ги събуди
за последно...
...и те ще направят това за което са родени
ще умрат
...и мъртвата си плът
ще подарят
на мен
на теб
на нас
А ние ще ги забравим
скоро
щом клечката за зъби изчовърка и последния досаден спомен заседнал между белите ни зъби.




music for vision

Велик Ден /eg' in da hed/

Gonna break this?



Най-хубавото в този празник е:
а) козунака и топлото мляко
б) боядисването на яйца
в) Обикалянето на църква с кварталния "елит"
г) чукането с яйца
д) трите почивни дни
в) друго



Обичате да ядете козунак защото:
а) ви дава сила
б) вкусен е
в) извайва чудни форми по тялото ви
г) доближава ви до духовната ви същност
д) не обичате, но се насилвате заради другите



Смятате че яденето на агнешко, след великите пости:
а) сближава хората
б) усилва имунната система
в) спасява организма от хранителен колапс
г) дразни вегитарианците
д) не е свързано с някое конкретно агне и за това е едно абстрактно понятие

Време за замитане.

Време е.
Щом слънцето вече затопля лицата ни и наднича в очите ни.
Щом птичките вече пеят, накацали по окичените с мартенички клони на разцъфналите плодни дръвчета.
Щом мислите ни надничат в бъдещето, опитвайки се да се освободят от миналото.
Крайно време е значи за пролетно замитане, отмитане и премитане.
Да отворим широко прозорците в съзнанието си и да пуснем мислите си да полетят в синия простор, събирайки слънце и енергия за нещо ново, нещо хубаво. Да пуснем пролетната свежест вътре в зимните ни бърлоги, и да изхвърлим всички остатъци от тежки зимни сънища полепнали по студените стени или криещи се в мрачните, покрити с мухъл ъгли. Да изчегъртаме с четка от лъчи всичко сиво, черно или мрачно, там, вътре в нас. Да изтупаме душата от съмнения, страхове и прашасали копнежи, а после да я оставим на слънчевия простор галена от вятъра да събира светлина и пъстри цветове.
Лятото е пред нас и ни чака.
Усмихнато и обещаващо.
Hey Hou! Let's Go!